Начало » Статии » Нови правила при изготвяне на графиците и отчитането на работното време на лицата, работещи при условията на сумирано изчисляване на работното време

Нови правила при изготвяне на графиците и отчитането на работното време на лицата, работещи при условията на сумирано изчисляване на работното време


Нови правила при изготвяне на графиците и отчитането на работното време на лицата, работещи при условията на сумирано изчисляване на работното време


В бр. 41 на ДВ от 23 май 2017 г. е публикувано постановление № 95 на МС от 18.05.2017 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). С промяната в наредбата са създадени нови разпоредби свързани със сумираното отчитане на работното време, които имат за цел да създадат точни правила за изготвяне и изменение на графиците, изчисляването на нормата за продължителност на работното време и определянето на извънредния труд. Тези нови разпоредби са в сила от 01.01.2018 г.
Според разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. С направеното допълнение в тази разпоредба работодателят се задължава да запознае работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Начина на запознаване с утвърдените графици не е уточнен в разпоредбата, но с оглед последващия контрол е добре запознаването с графика да се документира, в писменна форма с полагане на дата и подпис от лицето.
Новата разпоредба на чл. 9а, ал. 2 от наредбата задължава работодателят да променя установените поименни графици през периода на сумираното отчитане на работното време, когато се променя числеността на персонала или на други обстоятелства при които са били утвърдени. Необходимост от промяна на първоначално съставения поименен график има при напускане на работници, назначаване на нови такива, както и при ползване на отпуски. В тези случаи следва да се изготви и утвърди нов поименен график.
Разпоредбата на чл.9а, ал.3 от НРВПО регламентира начина на изготвяне на графика. Според тази разпоредба поименните графици следва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по реда на чл.9б от НРВПО.
Когато лицата отработват дневни и нощни смени редът за изготвяне на графиците за нощните смени е определен в алинея 4 на чл. 9а от НРВПО. Според тази разпоредба, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Нощна смяна е работна смяна с 4 и повече от 4 часа нощен труд. (Чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл.140, ал.2 от КТ). При изготвяне на графиците за нощните смени сборът от работните часове по графика на работника или служителя следва да се изчисли след превръщане на нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Коефициента е равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време при 5-дневна работна седмица през деня е 8 часа, а през нощта е до 7 часа (чл. 136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 от КТ) и коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143. За нощните смени, часовете за работа по графика следва да се определят след превръщане на нощните часове в дневни и така да се включат в общия брой на часовете по графика за месеца. На практика това означава, че през нощните смени 7 часа нощен труд следва да се отчетат като 8 чака дневен труд. При изготвяне на графиците приравняването на нощните часове в дневни се извършва за всеки месец от периода на сумираното изчисляване на работното време, през който лицето следва да отработва нощни смени.
При изготвяна на графиците за нощните смени не се превръщат нощните часове в дневни, когато:
- за работно място е установено намалено работно време;
- трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Видно е, че основно правило при изготвяне на графиците, както за лицата, които отработват само дневни смени, така и за лицата които през месеца освен дневни отработват и нощни смени е сборът от работните часове по графика на лицето да отговаря на нормата на продължителност на работното време за периода. При сумираното изчисляване на работното време в рамките на установения период работникът или служителят може по график да работи повече или по-малко от законоустановеното работно време, но след изтичане на периода сборът от работните часове, които лицето е отработило по график трябва да е равен на сбора от работните часове по календар.
Правилата за определяне на нормата на продължителност на работното време за периода на сумирано изчисляване на работното време са определени чл. 9б от НРВПО. Нормата работно време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на сумирано отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.
Пример:
В предприятие е въведено сумирано отчитане на работното време за период от 3 месеца, при петдневна работна седмица и 8 часов работен ден. Нормата работно време за периода октомври, ноември и декември 2017 г. се определя като работните дни по календар за трите месеца, а те са 62 р.дн. (октомври - 22 р.дн., ноември – 22 р.дн. и декември – 18 р.дн.) се умножи по 8 часа, или нормата работно време за периода е 496 ч.
Така определената норма на работно време се следи, когато лицето е отработило всички часове от предварително изготвения график.
Когато работникът или служителят ползва някъкъв вид отпуск – платен, неплатен или отпуск за временна неработоспособност не може да отработи всички часове от предварително съставения график. Това налага промяна на първоначално изготвения му график. Промяната в графика се извършва по реда на чл. 9б, ал. 2 от НРВПО. Според тази разпоредба, когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.
Видно от текста на разпоредбата е, че в тези случаи преизчисляването на нормата за продължителност на работното време се извършва в работни дни и в зависимост от това дали отпуска се разрешава в работни или в календарни дни са създадени два режима за преизчисляване на нормата за продължителност на работното време.
1. В работни дни по календар работодателят разрешава както платения, така и неплатения отпуск. На работниците и служителите на сумирано изчисляване на работното време ползването на платен или неплатен отпуск се разрешава от работодателя в работни дни, а не по предварително изготвения график. Когато работник в периода на сумираното отчитане на работното време е ползвал отпуск, разрешен в работни дни, нормата работно време следва да се преизчисли като от броя на работните дни по календар се извадят работните дни в отпуск, разрешени от работодателя.
Пример:
В предприятие е въведено сумирано отчитане на работното време за период от 3 месеца, при петдневна работна седмица и 8 часов работен ден. Нормата работно време за трите месеца на сумираното изчисляване на работното време е 63 р. дн. През първия месец от периода един от работниците е ползвал 10 р. дн. дни платен отпуск, а през втория месец 2 р. дн. неплатен отпуск. Нормата за продължителност на работното време на лицето следва да се преизчисли като от общия брой работни дни по календар - 63 р. дн. се приспаднат дните в платен отпуск – 10 р. дн. и дните в неплатен отпуск – 2 р. дн., или нормата работно време на лицето за периода следва да се определи на 51 р. дн.
2. Дните в отпуск за временна неработоспособност се разрешават от медицинските органи в календарни дни с издаване на болничен лист. В календарни дни се разрешават и дните в отпуск за бременност, раждане и осиновяване по чл.163 от КТ. Когато в периода на сумираното изчисляване на работното време лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и осиновяване, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се извади съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.
Прилагането на това правило за определяне на нормата работно време поражда някои въпроси, свързани с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност по действащото законодателство за лицата на сумирано изчисляване на работното време, попълването на данни за дните в осигуряване в декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ и зачитането на осигурителен стаж въз основа на попълнените данни.
При настъпване на различни независещи от работодателя обстоятелства въпреки, че първоначално изготвения график е в точно съответствие с нормата за продължителност на работното време, в края на периода може да се окаже, че работникът е изработил повече или по-малко от нормата за продължителност на работното време за периода.
В случаите при които лицето е отработило по-малко от нормата работни часове се прилагат разпоредбите на чл.9в и 9г. от НРВПО.
Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в НРВПО).
Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време, определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9г НРВПО).
Пример:
Работник, назначен на 8 часов работен ден работи на сумирано изчисляване на работното време на двумесечен график. По график лицето за месец януари 2017 г. (21 р.дн.) изработва пълната норма работно време от 168 часа Работникът напуска работа от 13 февруари, като отработва всички часове от изготвения предварителен график за времето до тази дата, а те са 56 часа. Така за периода от 01.01.2017 г. – 13.02.2017 г. при нормата работни часове от 232 часа., лицето по график е отработило 224 часа, което е с 8 часа по-малко от нормата. Тъй като работникът няма безпричинни отсъствия и е изработил всички часове от изготвения график, отработените по-малко часове следва да се отчетат като престой по вина на работодателя.
Не се отчита престой по вина работодателя, когато лицето не е отработило определените по график часове поради виновно неявяване на работа.
В случаите, при които лицето в края на периода е отработило повече от законоустановената норма работно време е налице полагане на извънреден труд. Съгласно чл. 9г от НРВПО отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. На основание чл. 149 от КТ работодателите в специална книга отчитат положения извънреден труд от лицата и до 31 януари на следващата календарна година го декларират в инспекцията по труда. Пред инспекция по труда следва да се отчете само реално положения извънреден труд без превръщане на нощните часове в дневни. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва с оглед на това лицето да не бъде ощетено при зачитане на трудовия и осигурителен стаж и да получи пълното си трудово възнаграждение, а не да се генерира извънреден труд.


Автор: Румяна Станчева
 

Контакт с нас:


Адрес:

1330 София,
жк. Красна поляна III,
ул. Добротич №19
GPS: N 42.41.516 E023.16.971


E-mail:
consult@intelsoft.bg

 

Телефони за консултации:
0875 333-031 - Vivacom

0882 369-761  - А1

0884 644-530  - А1

02/92 002 92 (централа)
 
Работно време:
09:00 - 17:00 ч.