Начало » Статии » В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?

В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?


В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?


Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, наети на работа по трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителят определя месечния осигурителен доход, върху който следва да внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Във връзка със спецификата на здравното осигуряване, на практика в много случаи месечния осигурителен доход за здравно осигуряване се различава от месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. На основание разпоредбите на КСО за определени периоди, през които лицата реално не извършват трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски, но за тези периоди те не губят осигурителни права. Такива разпоредби в Закона за здравното осигуряване няма. Чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски за наетите лица от момента на възникване на съответния вид правоотношение до момента на прекратяването му, освен при настъпване на някои обстоятелства, предвидени в закона.


Периоди, за които чрез работодателят не се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но се внасят вноски за здравно осигуряване


1. На първо място това са периодите, през които лицата са ползвали платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.
За тези периоди не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Само в случаите на временна неработоспособност с право на парично обезщетение, специалната разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО задължава осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден от периода, което се включва в месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски както за социално, така и за здравно осигуряване. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, лицата не губят осигурителни права по КСО независимо, че не се дължат осигурителни вноски.
В тези случаи, на лицата, наети на работа по трудово правоотношение, месечният осигурителен доход, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се формира така:
- трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временна неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
- суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за периодите на отпуск за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст чрез работодателя се дължат здравноосигурителни вноски. Вноската е равна на дължимата от работодателя част и се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2017 г. – 460 лв.
Така в случаите, при които лицето през съответния месец има отработени дни и дни в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда или отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, поредността на доходите, върху който се внасят вноските за здравно осигуряване, се определя така:
- трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
- суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя, при положение, че има такива;
- сума в размер на минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, изчислен пропорционално на дните за съответния вид отпуск, определен в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Когато лицето работи едновременно по повече от едно трудово правоотношение и за периодите, определени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО ползва отпуск по всяко правоотношение, всеки работодател внася здравноосигурителни вноски по определения ред до достигане на максималния месечен осигурителен доход – за 2017 г. 2600 лв.
Следва да се има предвид, че за периодите на временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО чрез работодатела не се дължат.
2. Разлика при определяне на месечния осигурителен доход за социално и за здравно осигуряване има и в случаите, при които през месеца лицето е ползвало неплатен отпуск.
По време на неплатения отпуск лицето не изпълнява трудовите си задължения поради което няма дължимо от работодателя възнаграждение, върху което да се изчисляват вноски както за социално така и за здравно осигуряване. За този период не се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване, но на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗЗО чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски. Съгласно тази разпоредба „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.
По време на неплатения отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред е лицето да не подлежи на осигуряване друго основание - по друго трудово правоотношение, по служебно правоотношение и др. Обстоятелството дали е осигурено здравно на друго основание, лицето следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Друга важна особеност при здравното осигуряване за времето на неплатен отпуск е причината, поради която се ползва отпуска.
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато ползва отпуска по свое желание - напр. в случаите на отпуск по чл. 160, ал. 1, вкл. и за времето на 30 работни дни през една календарна година, което се зачита за осигурителен стаж, неплатен отпуск за приемен изпит в учебно заведение по чл. 170, ал. 2 и неплатен отпуск за учащи се по чл. 171 от Кодекса на труда. Когато лицето през целия месец е в неплатен отпуск и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани дължимите от него суми за здравноосигурителни вноски, то трябва да внесе при работодателя необходимите средства за покриване на задължението. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. Ако работникът/служителят не внесе при работодателя сумите за здравни осигуровки, работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Често срещани в практиката са случаите, при които лицата ползват продължителен неплатен отпуск по свое желание по време на който пребивават в чужбина. Когато тези лица пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година в страна, извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, която дава възможност за периода на пребиваване извън страната да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година при положение, че са подали до Националната агенция за приходите заявление за напускане на страната.
За лицата, които по време на неплатен отпуск упражняват трудова дейност в други държави-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, намират приложение европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, с които се въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство. Лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
За времето на неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато неплатения отпуск се ползва:
- поради производствена необходимост или престой. В този случай е необходимо да има безспорни доказателства, че отпускът се ползва по тази причина, а именно в молбата на лицето и в заповедта на работодателя за разрешаване на отпуска следва да е вписано, че причината за ползване на неплатения отпуск е поради производствена необходимост и престой;
- за гледане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1-6 от Кодекса на труда;
- като служебен или творчески отпуск по чл. 161 от КТ.
Независимо дали здравноосигурителната вноска за времето на неплатен отпуск се заплаща от работодателя или от осигуреното лице тя е дължима в пълен размер – 8 на сто и се изчислява върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и същевременно работи и по друг трудов договор и ползва неплатен отпуск едновременно и по двата договора, за времето на неплатен отпуск се дължат осигурителни вноски само при работодателя по основния трудов договор. В случай, че лицето ползва неплатен отпуск само по основния си трудов договор, а по второто правоотношение продължава да работи, основния работодател не дължи здравноосигурителни вноски, тъй като за периода на отпуска лицето е осигурено на друго основание.
В случаите, при които през съответния месец лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, и осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, и неплатен отпуск, при определяне на здравноосигурителните вноски се взима предвид следната поредност на дохода:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
2. Сума, изплатена от средствата за социалните разходи на осигурителя.
3. Сума в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
4. Сума в размер на половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по повече от едно трудово правоотношение здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, формирани поотделно при всеки един осигурител, при спазване на поредността на доходите.

 

Периоди, определени в чл. 9, ал. 3 от КСО, за които чрез работодателя се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, но не се дължат вноски за здравно осигуряване.


Работодателите нямат задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за:
1. Периодите, през които лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
2. Уволнените поради задържане от органите на властта, които са останали без работа в резултат на това и не са били привлечени като обвиняеми, или са били оправдани, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не са извършили деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
3. Времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи.
4. Периода, за който лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ (обезщетение при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност).
За тези периоди се дължат вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, но чрез работодателя не се дължат вноски за здравно осигуряване. В тези случаи, ако лицето няма доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване и не отговаря на условията за осигуряване от държавния бюджет трябва само да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица за съответната година по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.


Определяне на осигурителния доход за социално и здравно осигуряване на пенсионер


Пенсията е осигурително плащане от държавното обществено осигуряване, върху което не се дължат осигурителни вноски по КСО. Месечния осигурителен доход за социално осигуряване на работещите по трудово правоотношение пенсионери се определя, както за останалите лице на трудов договор.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и старост, за инвалидност или наследствена.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания по чл. 40, ал. 1, т. от 1 до т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход. Предвид тази разпоредба за работещите на трудов договор пенсионери се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване върху размера на пенсията и върху трудовото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. При определяне на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и се допълва с дохода от трудовото правоотношение. С оглед максималния месечен размер на осигурителния доход, пенсионера следва да информира работодателя за размера на пенсията си. Това е особено важно за пенсионерите, които получават високи възнаграждения по трудовото правоотношение.
Пример: Пенсионер е нает на трудов договор с брутно възнаграждение за месец май 2017 г. 2200 лв. Лицето получава пенсия в размер на 820 лв. За месец май, за лицето се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху цялото възнаграждение от 2200 лв.
Месечния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване следва да се определи при спазване следната поредност на доходите:
- пенсия – 820 лв.
- трудово възнаграждение, ограничено на 1780 лв.
В случая месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за социално осигуряване се различава от месечния осигурителен доход за здравно осигуряване.
За работещите пенсионери по трудово правоотношение, които ползват неплатен отпуск чрез работодателя не се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като за времето на неплатения отпуск лицето е осигурено на друго основание – върху размера пенсията.

Следва да се има предвид, че по реда, определен за лицата по трудови правоотношения се определя осигурителния доход за социално и здравно осигуряване и за останалите лица определени в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО - това са лица, работещи по служебни правоотношения и правоотношения възникнали на основание специални закони, по договори за управление и контрол, на изборни длъжности и др.


Автор: Румяна Станчева

 

Контакт с нас:


Адрес:

1330 София,
жк. Красна поляна III,
ул. Добротич №19
GPS: N 42.41.516 E023.16.971


E-mail:
consult@intelsoft.bg

 

Телефони за консултации:
0875 333-031 - Vivacom

0882 369-761  - А1

0884 644-530  - А1

02/92 002 92 (централа)
 
Работно време:
09:00 - 17:00 ч.